Подпомагането по преразпределителното плащане до момента се предоставяше за първите 30 ха без горна граница. През новия програмен период, в тази интервенция, ще бъде въведена горна граница по отношение на бенефициентите, които могат да участват, с цел насочване на плащането към малки и средни земеделски стопани. Това съобщи днес Аделина Стоянова, директор дирекция „Директни плащания“ пир представянето на Националния стратегически план пред депутатите от Комисията по земеделие.
Директните плащани се делят на две основни групи – обвързани и необвързани директни плащания, с дефиниции, които отговарят на специфичните изисквания на всяка държава-членка.
В рамките на необвързаните плащания са обособени 4 интервенции
Основното подпомагане е по схемата за единно плащане на площ. Запазено е изискването за минимална площ от 0,5 ха за участие в подпомагането въобще, съобразено със структурата на земеделските стопанства и спецификите й. Спазване на предварителна условност е задължително изискване за получаване на това базово плащане.
„По отношение на допълнителното подпомагане на доходите за устойчивост вложихме много усилия при разработването на механизма, по който да подпомагаме на малки и средни земеделски стопани и този инструмент е един от механизмите, с който можем да насочим директно подпомагане към малки и средни земеделски стопани. За този пакет заделяме 10% от тавана на директни плащания, насочени към малки и средни земеделски стопани. Те ще получат плащане за първите 30 ха за всички стопанства до 600 ха. В настоящия програмен период, подпомагането по преразпределителното плащане, е плащане за първите 30 ха без горна граница. Тук, в тази интервенция и в новия програмен период въвеждаме горна граница по отношение на бенефициентите, които могат да участват, с цел да насочим плащането към малки и средни земеделски стопани“, коментира Стоянова.
Предварителна условност става задължителна за получаване на базовото плащане
Спазването на тези стандарти е задължително базово условие за подпомагане. Стандартите са разписани подробно, земеделските стопани ги познават, няма нищо ново или различно от практиките, които в момента се прилагат. Единствената разлика с предходния програмен период е, че за да получат базовото плащане те трябва да изпълнят тези стандарти. До момента, за изпълнението на тези стандарти, те получаваха допълнително финансиране под формата на зелени директни плащания.
Основен приоритет в новата ОСП са младите стопани
Минималното ниво на подпомагане на малки и средни земеделски стопани е в размер на 3% от пакета за директни плащания и се разпределя между двата стълба.
И през настоящия, и през новия програмен период, ще продължим схемата за много малките земеделски стопани с кръгла сума до 1250 евро. Разликата между двата периода е, че малките няма да бъдат изключени от предварителната условност и ще трябва да отговарят на всички базови изисквания, на които отговарят всички останали земеделски стопани, които получават подкрепа.
Имаме фиксирани площи с памук, добиви, референтност, определи в регламента и прилагаме рамките на схемата, така както е разписана в регламента за стратегическите планове.
Директни плащания
Най-голям интерес представляват за земеделските производители обвързаните директни плащания. Дебата до последно беше дали обвързаната подкрепа да остане на ниво 10 + 2 или 13+2 %. Позицията на България беше, че дори тези 13% за малко и недостатъчни. В крайна сметка обаче, споразумението, което постигнаха държавите-членки е, че обвързаната подкрепа ще бъде запазена в размер 13+2 % , при условие, че държавите-членки гарантират в стратегическите си планове, че ангажиментите в споразумението по 100 ще бъдат спазени.
В сектора на обвързаните директни плащания са фиксирани секторите плодове и зеленчуци и животновъдство, които са специфични и нуждаещи се от специфична подкрепа.
В сектора на животновъдството, обвързаната подкрепа в рамките на 9 интервенции е насочена към овцевъдство, биволовъдство и говедовъдство със специални интервенции за животните, включени в развъдни програми. Отделили сме внимание и на животновъдите, които отглеждат животни в планински райони, като сме запазили тази интервенция.
По отношение на схемите за обвързано с производството подпомагане, се въвежда ограничение на възрастта на животните, съобразено с мнението на науката. В някои от интервенциите е завишено количеството на продукцията, за която се изисква да бъде реализирана на пазара, тъй като целта на тази мярка е да бъде повишена конкурентноспособността.
В секторите плодове и зеленчуци се запазват всички подпомагани до момента култури
Допълнителното изискване, с цел повишаване на конкурентноспособността, е търсенето на гаранция, че земеделските производители отглеждат култури, произведени от сертифициран посадъчен материал, за да могат да гарантират по-високо ниво на производство и повишена конкурентноспособност.
По отношение на протеиновите култури се запазва интервенцията за тях, по начина, прилаган то до момента, в размер на до 2% от бюджета.
Новото при обвързаното с производството подпомагане е добавената схема за стопани, които отглеждат плодове и зеленчуци в планински и полу-планински райони поради уязвимостта им. За тях е предвидена интервенция със специална ставка, свързана с производство на всички плодове и зеленчуци, но насочена за стопанства, които са с размер до 1,5 ха.
Бъдещето на българското земеделие
„Стратегическият план е един от най-важните документи, които определят бъдещето на земеделието. Той рамкира следващите 5+2 години, и в този смисъл един добре направен, финансиран и добре балансиран стратегически план би изиграл ключова роля в това да пречупим тренда на увеличаване дисбаланса в българското земеделие и от друга страна да изведе българските продукти в малко по-достойна роля на българския и европейски пейзаж“, заяви по време на представянето на Стратегическия план пред народните представители зам. министър на земеделието Иван Христанов.
„В рамките на този контекст работихме почти денонощно, за да можем да създадем добра рамка и да изградим и предадем план на подем, а не план на поддържане. Резултатът е доста удовлетворителен, вярваме, че ще бъде посрещнат добре от земеделските производители и ще върне фокуса върху българското земеделие и насищането на България с българска храна, плодове и зеленчуци, млечни и месни продукти и екологична храна“, допълни още той.
Представянето на Националния стратегически бе излъчено онлайн на страницата на МЗм във Фейсбук.