Ще можем ли да определяме като пържола, салам и кюфте вегетариански продукти?
Върховният съд на Европейския съюз скоро ще излезе с решение относно етикетирането на хранителни продукти от растителен произход. Въпреки че продуктите, съдържащи растителни протеини, стават все по-популярни в Европейския съюз, все още има несигурност относно пускането им на пазара на единния пазар, пише Euroactiv.
„Това решение ще определи веднъж завинаги дали ЕС следва хармонизиран подход към етикетирането на растителни храни или ще принуди компаниите и потребителите да се борят с 27 различни правила“, коментира Елена Уолдън, старши мениджър по политиката в Европейския институт по хранене.
Решението на съдиите в ЕС ще има далечни последици за индустрията, каза тя, тъй като други страни от ЕС като Италия и Белгия обмислят приемането на национални закони, забраняващи използването на термини, свързани с месо, за продукти на растителна основа.
Въпросът е терминологията, използвана за етикетиране на растителни алтернативи, по-специално етикетирането на тези продукти, използвайки термини, свързани с месото, като пържола, наденица, кюфте или бургер, които понастоящем не са регулирани.
Въпросът беше повдигнат в контекста на последната реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП), но опитът за забрана на вегетарианските бургери беше отхвърлен от Европейския парламент през 2020 г., тъй като евродепутатите гласуваха против измененията, които биха запазили термините, свързани с месото и наименования изключително за месо.
Франция прие закон през 2021 г., за да направи етикетирането на храните по-прозрачно. Той забранява използването на имена, които обикновено се свързват с животински продукти, за етикетиране на продукти, съдържащи растителни протеини, като вегетариански бургери или вегански колбаси.
Законът беше оспорен от вегетариански и вегански защитници като Европейския вегетариански съюз (EVU) и тяхната национална асоциация на вегетарианците на Франция (AVF), които поставиха под съмнение неговата съвместимост със законодателството на ЕС.
В началото на август Държавният съвет на Франция – правителствен орган, който съветва изпълнителната власт и Върховния съд по правни въпроси – реши да отнесе случая до Съда на Европейските общности като основен тълкувател на правото на ЕС.
