fbpx

ОСП 2027 г. и Зелената сделка: Какво предлага ЕС

септември 20, 2021

Ангажимент към бъдещите поколения

Новата Обща селскостопанска политика подкрепя прехода към устойчиво земеделие в съответствие с целите на Зелената сделка. Европейският зелен пакт е възможност за съчетаване на продоволствената система с нуждите на планетата и за положителен отговор на стремежите на европейците за здравословна, отговаряща на условията за справедлива търговия и щадяща околната среда храна. Амбицията на ЕС е чрез тази сделка, която беше представена от Комисията на 11 декември 2019 г., Европа да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. Европейският законодателен акт за климата, който влезе в сила през месец юли 2021 г., превръща в обвързващо законодателство ангажимента на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата и междинната цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. спрямо равнищата от 1990 г. Този ангажимент е приносът на ЕС за постигане на целите на Парижкото споразумение за климата.

Оценка на разходите

В резултат на действащото законодателство на ЕС в областта на климата и енергетиката емисиите на парникови газове в ЕС вече са намалели с 24% спрямо 1990 г., а през същия период икономиката на ЕС е отбелязала ръст от около 60%, прекъсвайки връзката между икономическия растеж и емисиите. Тази изпитана и доказана законодателна рамка е в основата на представения законодателен пакет. Преди да направи своите предложения, Комисията извърши обстойни оценки на въздействието, за да прецени възможностите и разходите, свързани с екологичния преход. През септември 2020 г. една всеобхватна оценка на въздействието залегна в основата на предложението на Комисията, целта на ЕС за нетно намаляване на емисиите до 2030 г. да бъде завишена до най-малко 55% намаление спрямо нивата от 1990 г. Според оценката тази цел е не само постижима, но и е в интерес на цялото общество. Направените законодателни предложения стъпват на подробна оценка на въздействието, отчитайки взаимовръзката с другите части от пакета.

Цената на прехода

Дългосрочният бюджет на ЕС за следващите 7 години ще подкрепи екологичния преход. 30% от програмите по линия на Многогодишната финансова рамка и на инструмента Next Generation EU за периода 2021—2027 г., възлизащи на 2 трилиона евро, са заделени за действия в областта на климата. 37% от средствата, с които разполага инструментът Next Generation EU (723,8 млрд. евро по текущи цени), чрез който ще финансират националните програми за възстановяване на държавите членки по линия на Европейския инструмент за възстановяване, са разпределени за действия в областта на климата.

Промените в законодателните актове на ЕС съчетават следните цели:

  • използване на търговията с емисии в нови отрасли и по-строго прилагане на съществуващата схема на ЕС за търговия с емисии;
  • по-разширено използване на възобновяеми енергийни източници;
  • по-висока енергийна ефективност;
  • по-бързо внедряване на видове транспорт с ниски емисии заедно с инфраструктурата и горивата, които са им необходими;
  • съобразяване на данъчните политики с целите на Зелената сделка;
  • мерки за предотвратяване на изместването на въглеродните емисии;
  • инструменти за опазване и разрастване на естествените въглеродни поглътители.

Повече усилия в селското и горското стопанство

Държавите членки споделят отговорността за поглъщането на въглерода от атмосферата, така че в Регламента относно земеползването, горското стопанство и селското стопанство е определена обща цел на ЕС за поглъщане на въглерод чрез естествени поглътители, която се равнява на 310 милиона тона емисии на CO2 до 2030 г. Националните цели ще съдържат изискване към държавите членки да положат повече усилия и да увеличат своите въглеродни поглътители, за да постигнат тази цел. ЕС следва да се стреми да бъде постигната неутралност по отношение на климата до 2035 г. Стратегията на ЕС за горите има за цел да подобри качеството, количеството и устойчивостта на горите в ЕС. Тя подкрепя горските стопани и горската биоикономика и същевременно запазва устойчивия добив и използване на биомаса, опазва биологичното разнообразие и определя план за засаждане на три милиарда дървета из цяла Европа до 2030 г.

Възстановяването на природата и биологичното разнообразие е бързо и евтино решение за поглъщането и съхраняването на въглерод. Затова Комисията предлага да се възстановят горите, почвите, влажните зони и торфищата в Европа. Така ще се увеличи поглъщането на CO2, а нашата околна среда ще стане по-устойчива на изменението на климата. Кръговото и устойчиво управление на тези ресурси ще допринесат за подобряване на условията ни на живот, поддържане на здравословна околна среда, създаване на качествени работни места, осигуряване на устойчиви енергийни ресурси.

З: Нови цели за увеличаване на нашия естествен въглероден поглътител:

  • 230 Mt стара цел 
  • 268 Mt настояща стойност на въглеродния поглътител
  • 310 Mt нова цел

Биоенергията допринася за постепенното извеждане от употреба на изкопаемите горива и за декарбонизацията на икономиката на ЕС. Тя обаче трябва да се използва по устойчив начин. Ето защо Комисията предлага нови строги критерии за избягване на неустойчивия дърводобив и за защита на местообитанията с висока стойност за биологичното разнообразие.

Повече ВЕИ

На производството и потреблението на енергия се падат 75% от емисиите в ЕС, така че от решаващо значение е да се ускори преходът към по-екологосъобразна енергийна система. С Директивата за енергията от възобновяеми източници се поставя по-висока цел – до 2030 г. 40% от енергията да се произвежда от възобновяеми източници. Всички държави членки допринасят за постигането на тази цел, като постигнат предлаганите конкретни цели за енергопотребление от възобновяеми източници в транспорта, отоплението и охлаждането, сградния фонд и промишлеността. За да се постигнат целите в областта на климата и околната среда, критериите за устойчивост при използването на биоенергия стават по-строги и държавите членки разработват свои схеми за подпомагане използването на биоенергия по начин, който е съобразен с принципа на каскадно използване на дървесната биомаса.

Повече общи усилия

В Регламента за разпределяне на усилията се определят по-високи цели за намаляване на емисиите във всяка държава членка по отношение на сградите, автомобилния и вътрешния морски транспорт, селското стопанство, отпадъците и малките промишлени предприятия. Като се отчитат различните изходни позиции и капацитет на всяка държава членка, въпросните цели се основават на всеки отделен БВП на глава от населението с известни корекции, за да се вземе предвид ефективността на разходите.

Комисията предлага да се намали още повече общия таван на парниковите емисии и да нарасне годишният темп на намаляване на тези емисии. Също така се предлага безплатните квоти за емисии от въздухоплаването постепенно да бъдат премахнати и да се извърши съгласуване със Схемата за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA), като за първи път бъдат включени в СТЕ на ЕС и емисиите от корабоплаването. В отговор на забавеното намаляване на емисиите при автомобилния транспорт и сградния фонд се създава отделна нова схема за търговия с емисии за разпределението на горива за автомобилния транспорт и сградите. Комисията предлага също така да се заделят повече средства за Фонда за иновации и за Модернизационния фонд.

Общественото измерение на прехода

В допълнение към заделените в бюджета на ЕС значителни средства за действия в областта на климата, държавите членки следва да изразходват всичките си приходи от търговия с емисии за проекти, свързани с климата и енергетиката. Специална част от приходите по новата система за пътния транспорт и сградите следва да бъде изразходвана за евентуалното социално въздействие при уязвимите домакинства, микропредприятията и ползващите транспорт лица. За да се намалят общото енергопотребление, емисиите и енергийната бедност в Директивата за енергийната ефективност е зададена по-амбициозна обвързваща годишна цел за намаляване на енергопотреблението на равнище ЕС. Тя ръководи начина, по който се определят националните приноси и увеличава почти двойно годишното задължение за икономии на енергия за държавите членки.

Алтернативни горива

За ограничаване на нарастващите емисии от автомобилния транспорт е необходима комбинация от мерки в допълнение към търговията с емисии. По-строгите стандарти за емисиите на CO2 от леките и лекотоварните автомобили ще ускорят прехода към мобилност при нулеви емисии като наложат спад при средните емисии от нови автомобили с 55%, считано от 2030 г., и със 100%, считано от 2035 г. спрямо равнищата от 2021 г. В резултат на това всички нови автомобили, регистрирани към 2035 г., ще бъдат с нулеви емисии. За да се осигури възможност водачите да зареждат с електричество или с гориво своите превозни средства в надеждна мрежа от станции в цяла Европа, преразгледаният Регламент за инфраструктурата за алтернативни горива изисква от държавите членки да увеличават своя капацитет за зареждане съобразно продажбите на автомобили с нулеви емисии, както и да изградят зарядни станции за електричество или горива на редовни интервали по главните магистрали: на всеки 60 километра за зареждане с електроенергия и на всеки 150 километра за зареждане с водород.

Авиационното и морското гориво водят до сериозно замърсяване и за тях също се налагат специални мерки в допълнение към търговията с емисии. Регламентът за инфраструктурата за алтернативни горива изисква въздухоплавателните средства и корабите да имат достъп до чиста електроенергия в главните пристанища и летища. Инициативата FuelEU Maritime стимулира използването на устойчиви морски горива и технологии с нулеви емисии като се определи максимална пределна стойност за съдържанието на парникови газове в източниците на енергия, използвани от корабите, акостиращи в европейски пристанища.

Промени на енергийния пазар

Данъчната система за енергийните продукти трябва да подобри единния пазар, както и да подкрепи екологичния преход чрез правилните стимули. В преразгледаната Директива за данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията се предлага въпросното данъчно облагане да бъде съгласувано с политиките на ЕС в областта на енергетиката и климата, като се насърчават чистите технологии и се премахват остарелите освобождавания и намалените ставки, които понастоящем насърчават използването на изкопаеми горива. Новите правила имат за цел да намалят отрицателните последствия от конкуренцията в областта на данъчното облагане на енергията, като спомогнат за осигуряването на приходи за държавите членки от екологични данъци, които забавят по-слабо растежа, отколкото облагането на труда.

Комисията предвижда нов механизъм за въглеродна корекция по границите. Чрез него ще се определя цената на въглеродните емисии при внос на определен набор от продукти, за да се гарантира, че амбициозните действия в областта на климата в Европа не водят до „изместване на въглеродни емисии“. Това ще гарантира, че намаляването на емисиите в Европа допринася за намаляване на емисиите в световен мащаб и не стимулира преместването на производството с високи въглеродни емисии извън Европа. Така също ще се насърчи промишлеността извън ЕС и неговите международни партньори да предприемат стъпки в същата посока.

Социално справедлив преход

Предложението на Комисията включва създаването на нов социален фонд за климата, който ще осигурява специално финансиране на държавите членки за подпомагане на инвестициите на гражданите в енергийна ефективност, нови отоплителни и охлаждащи системи и по-екологична мобилност. Социалният фонд за климата ще се финансира от бюджета на ЕС със суми в размер до 25% от очакваните приходи от търговията с емисии от горива за строителството и пътния транспорт. Той ще осигури 72,2 млрд. евро финансиране за държавите членки в периода 2025 – 2032 г. въз основа на целенасочено изменение на многогодишната финансова рамка. Предлага се използването на равностойно финансиране от страна на държавите членки, което ще осигури общо 144,4 млрд. евро с оглед на един социално справедлив преход.

Всички предложения по сектори в рамките на Зелената сделка са свързани и се допълват взаимно. Смята се, че този балансиран пакет и генерираните от него приходи ще осигури на Европа преход, който ще я направи справедлива, екологична и конкурентоспособна, разделяйки равномерно отговорността между отделните отрасли и държави членки и предоставяйки допълнителна подкрепа, където е необходимо.

Ползите от предприемането на действия сега за защита на хората и планетата са ясни: по-чист въздух, по-хладни и по-зелени градове, по-здраво население, по-ниско енергопотребление и сметки за енергия, работни места в Европа, технологии и промишлени възможности, повече пространство за природата и една по-здрава планета, която да завещаем на бъдещите поколения. Предизвикателството в основата на екологичния преход на Европа е да се гарантира, че ползите и възможностите, които произтичат от него, са общо достояние възможно най-бързо и справедливо. Като използва различните политически инструменти, с които разполага, ЕС цели да осигури достатъчно ускорен темп на промяна без излишни разриви.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен:

„Икономиката на изкопаемите горива е на доизживяване. Искаме да завещаем на следващото поколение една здрава планета заедно с добри работни места и растеж, които не вредят на природата ни. Европейският зелен пакт е нашата стратегия за растеж, която се стреми към декарбонизация на икономиката. Европа беше първият континент, който заяви, че се стреми да постигне неутралност по отношение на климата през 2050 г., и сега първи представяме конкретна пътна карта. Европа превръща в дела политическите заявления в областта на климата посредством иновации, инвестиции и социален баланс.“

Изпълнителният заместник-председател за Европейския зелен пакт Франс Тимерманс: 

„Настоящото десетилетие е решаващо в борбата срещу кризата с климата и биологичното разнообразие. Европейският съюз си постави амбициозни цели и днес представяме как можем да ги изпълним. Постигането на екологосъобразно и стабилно бъдеще за всички ще изисква значителни усилия във всеки отрасъл и във всяка държава членка. Взети заедно, нашите предложения ще стимулират необходимите промени, ще позволят на всички граждани да усетят ползите от мерките в областта на климата във възможно най-кратък срок и ще осигурят подкрепа на най-уязвимите домакинства. Преходът на Европа ще бъде справедлив, екологичен и конкурентоспособен.“

Комисарят по въпросите на земеделието Януш Войчеховски: 

„Горите играят важна роля в борбата с изменението на климата. Те също така осигуряват заетост и растеж в селските райони, устойчиви материали за развитието на биоикономиката и ценни екосистемни услуги за нашето общество. Стратегията за горите отчита всички социални, икономически и екологични аспекти и съответно с тях си поставя за цел да гарантира и подсили мултифункционалността на нашите гори, изтъквайки важната роля и работа на милиони лесовъди на място. Новата Обща селскостопанска политика отваря възможност за по-целенасочена подкрепа за нашите горски стопани и за устойчивото развитие на нашите гори.“

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери се в произхода на над 75 000 хранителни продукти.

Свързани публикации

Управлението на кризи – акцент в предстоящото заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство

Управлението на кризи – акцент в предстоящото заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство

Правителството одобри позицията за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 27 май 2024 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия. Белгийското председателство и Европейската комисия ще представят на Съвета...

Януш Войчеховски: Необходимо е изравняване на плащанията за страните в ЕС

Януш Войчеховски: Необходимо е изравняване на плащанията за страните в ЕС

Поради намаляване на хората, занимаващи се със земеделие, през следващия период, след 2028 г., да се въведат социални плащания за смесените ферми с растениевъдство  и животновъдство, предложи европейският комисар по въпросите на земеделието “Европейският съюз преодоля...

ЕС разхлабва правилата за земеделски субсидии в опит да облекчи натиска върху фермерите

ЕС разхлабва правилата за земеделски субсидии в опит да облекчи натиска върху фермерите

Одобрени са нови правила за Общата селскостопанска политика Миналата седмица държавите членки на ЕС одобриха нови правила за Общата селскостопанска политика на блока, които позволяват на фермерите да кандидатстват за субсидии, макар и при спазване на строги екологични...