Актуализират агроекологичните райони с нови култури и сортове

януари 10, 2024

Консултативен научен съвет започна работа към МЗХ

Земеделската наука трябва активно да представя постиженията си. Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев по време на първото заседание на Консултативния научен съвет към министъра на земеделието и храните, което се проведе в МЗХ. Участниците в заседанието обсъдиха редица теми, сред които актуализирането на агроекологичното райониране на страната, хидромелиорациите, ускореното въвеждане на постиженията на земеделската наука в практиката и финансирането на научните изследвания.

„Целта на създаването на Консултативния съвет е ползотворното сътрудничество и необходимостта от трайна връзка между науката и практиката. Благодарение на научните постижения можем да използваме правилно природните ресурси“, каза министър Вътев.

Сред основните задачи на Консултативния съвет той посочи актуализирането на районирането на страната по климатично-почвени условия, с цел отглеждането на най-подходящите култури и сортове, повишаване на продуктивността в животновъдството в резултат от селекцията, активизирането на работата в институтите на Селскостопанска академия и селскостопанските гимназии, решения за устойчиво развитие на земеделието и лесовъдния сектор.

Министър Вътев подчерта, че обществото чака решения на чувствителни въпроси, като даде пример с темата за новите геномни техники. В тази връзка той информира, че МЗХ очаква своевременно становища от научната общност по тази тема.

Председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Виолета Божанова каза, че създаването на Консултативния съвет е конструктивна идея, която трябва да се превърне в работеща платформа и да насочи фокуса на общественото внимание към значението на научните изследвания.

Акад. Атанас Атанасов заяви, че Консултативният съвет трябва да предприеме изпреварващи действия по отношение на належащите проблеми пред земеделските производители и това да бъде отразено в програмата му. Той изтъкна колко е важно да бъдат поставяни въпроси като навлизането на дигитализацията, изкуствения интелект и възможностите на нанотехнологиите за развитието на съвременното земеделие.

Членове на Консултативния съвет са: съветникът на министъра на земеделието и храните проф. Кольо Динков, председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Виолета Божанова, проф. дсн Живко Кръстанов от Институт по земеделие – Стара Загора, директорът на Агробиоинститут – София проф. дн Иван Атанасов, директорът на Института по гората към БАН чл. кор. дн Георги Георгиев, директорът на Института по физиология на растенията и генетика към БАН проф. д-р Валя Василева, преподавателят в Лесотехническия университет проф. д-р Иван Палигоров, деканът на Хидротехническия факултет в УАСГ доц. д-р инж. Петър Филков, проф. Димитър Домозетов, директорът на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров“ проф. дн Ирена Атанасова, директорът на Института по овощарство в Пловдив проф. дн Стефан Гандев и държавният експерт в МЗХ д-р Ивелин Ризов.

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери се в произхода на над 75 000 хранителни продукти.

Свързани публикации

Министър Тахов: Иновациите могат да задържат младите хора в селските райони

Министър Тахов: Иновациите могат да задържат младите хора в селските райони

Иновациите могат да се превърнат в основен двигател за привличане и задържане на млади хора в селските райони. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов по време на неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство във Варшава, Полша.

Традиционните местни сортове ябълки осигуряват икономически и екологични ползи за земеделските производители

Традиционните местни сортове ябълки осигуряват икономически и екологични ползи за земеделските производители

Земеделските производители в Германия увеличават доходите си, като същевременно подкрепят биоразнообразието и устойчивостта на климатичните промени, като отглеждат и преработват традиционни сортове ябълки. Днес над 1500 фермери участват в инициативата, като колективно преработват около 400 метрични тона плодове годишно, получават по-добър достъп до пазара и справедливи цени за своята продукция.