„Голяма част от украинското селско стопанство е доминирано от големи агрохолдинги“, каза той, добавяйки, че ЕС трябва „да избягва плащането на субсидии за такива големи компании“, предаде Euroactive.
Понастоящем държавите-членки на ЕС могат доброволно да ограничат размера на директните плащания, които отделните ферми могат да получат, за да попречат на големите ферми да се възползват прекомерно от субсидии. Според данни на ЕС 80% от тези плащания са отишли в топ 20% от стопанствата през 2019 г.
Коментарите на комисаря отразяват нарастващата загриженост относно въздействието, което включването на Украйна в блока ще има върху хранително-вкусовия сектор на ЕС.
Миналия месец изтекъл документ, изготвен от генералния секретариат на Съвета на ЕС, разкри, че Украйна ще отговаря на изискванията за 96,5 милиарда евро от средства от ОСП за седемгодишен бюджетен период на ЕС, което води до съкращения с около 20% на субсидиите за земеделските стопанства към настоящите ЕС страни членки.
Междувременно през октомври заместник-министърът на икономиката на Украйна Тарас Качка каза, че членството на Киев в ЕС вероятно ще предизвика пренаписване на ОСП, което води до края на програмата за земеделски субсидии, каквато я познаваме.
Германия призовава за повратна точка
По време на срещата си на 11 декември министрите на земеделието също обмениха мнения за това как селското стопанство в ЕС може да се приспособи към потенциалното присъединяване на Украйна към ЕС.
Докато изразиха подкрепата си за членството на Украйна в ЕС, редица изразиха загриженост относно въздействието, което ще има глобална селскостопанска сила като Украйна като получател на субсидии за земеделие от ЕС.
Една от най-гласните по темата е Германия, която многократно призовава за мащабна реформа на ОСП.
Преди срещата в понеделник германският министър на земеделието Джем Йоздемир алармира, като каза, че програмата за субсидиране на земеделските стопанства на ЕС ще бъде изложена на риск, ако не бъде реформирана преди присъединяването на Украйна.
„Ако оставим сегашната селскостопанска политика такава, каквато е, и разширим ЕС, за да включи Украйна, Молдова, страните от Западните Балкани, (…) системата ще рухне“, каза той.
Йоздемир добави, че разширяването е възможност да се промени курсът на селскостопанската политика на ЕС и да се определят нови ръководни принципи, „като се гарантира, че онези услуги, които фермерите в [ЕС] предоставят за обществото, за хуманно отношение към животните, за защита на климата, [и] за биоразнообразието са надеждно възнаградени”.
По същия начин през септември група германски регионални министри на земеделието наскоро призоваха да се изоставят „безусловните плащания на площ“ на ОСП и вместо това да се съсредоточат върху принципите на „премия за общо благо“.
Въпреки че вече има набор от инструменти за повече защита на околната среда, климата и животните в рамките на ОСП, голяма част от парите – т. нар. директни плащания – продължават да се изплащат на фермите единствено въз основа на площта на фермата.
Стандарти за устойчивост
Междувременно други страни, включително Полша и Словакия, също изразиха опасения относно това как Украйна ще се адаптира към стандартите на ЕС, преди да се присъедини към блока.
Това може да бъде предизвикателство, тъй като Киев разчита в голяма степен на интензивни производствени методи, докато Брюксел, като част от ангажиментите си по Европейската зелена сделка, поставя все по-високи изисквания към селското стопанство по отношение на опазването на околната среда и климата.
„Защитата на вътрешния пазар на ЕС от приток на продукти от хранителни системи, които не са устойчиви, е от съществено значение“, се казва в бележка на полската делегация, представена на заседанието на Съвета на ЕС.
