България си е поставила за цел 10% от обработваемите площи да бъдат биологично сертифицирани до 2030 г., а в момента това представлява по-малко от 2%. В началото на 2024 се очаква обновена статистика с информация от сертифициращите фирми. За сравнение, според Плана за развитието на биологичното производство до 2030 най-малко 25% от земеделската земя на ЕС следва да бъде обработвана по правилата на биологичното земеделие.
По предварителни данни близо 410 млн. евро ще бъдат заделени за биосектора у нас в новия програмен период до 2027 г. Към 31.12.2022 г. биологичните производители, преработватели и търговци са 4 863 на брой. Площите в система на контрол бележат ръст в сравнение с предходната година и към края на 2022 г. са 110 440 хектара.
Стратегическите цели в Националния план за развитие на биологичното производство до 2030 г. са:
- 1. Биологични храни и продукти за всички: стимулиране на търсенето и гарантиране на доверието на потребителите.
- Стимулиране на прехода и укрепване на цялата верига за създаване на стойност по пътя към 2030 г.
- Биологичното производство като пример за подражание: подобряване на приноса на биологичното земеделие за устойчивостта на сектора.
В Стратегическия план са разработени и две нови интервенции – за инвестиции в земеделски стопанства и за преработка на първична селскостопанска продукция, свързани с околната среда. С което се дава приоритет за създаване на трайни насаждения за биологично отглеждане или преработка на биологична суровина.
Според Националния план за действие за развитието на биологичното производство до 2030 е необходимо насърчаването на по-широко потребление на биологични продукти, което включва повишаване на осведомеността и доверието на потребителите в качеството на българските биопродукти. Необходимо е да се осигури достъп на по-големи групи потребители до български биопродукти чрез провеждане на повече „Зелени обществени поръчки“, насърчаване на сътрудничество между земеделските стопани, гражданите/потребителите, местните публични администрации, НПО в био сектора, в хотелиерството, в ресторантьорството, в модерната търговия и други, които действат в съответствие с принципите и методите на биологично производство и потребление.
Подходящи мерки за повишаване на осведомеността на потребителите следва да бъдат започнати още от училищата и детските градини. В това отношение е подходящо в схемата на ЕС за „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ да се увеличи делът на биологичните продукти, като се даде на първо място преднина на тези, които са произведени в Република България.
„Планът предвижда по-добър и улеснен достъп до пазари, което включва: скъсяване на веригата за доставка, директни продажби, сдружаване на биологичните оператори с цел създаване на по-благоприятна среда за реализиране на продукцията, провеждане на информационни и комуникационни кампании относно съществуващите вече фермерски пазари и биологични оператори, извършващи директни продажби, както и публичното им обявяване в био регистъра за дейност „директни продажби на биопродукти от производител“.
Насърчаването на късите вериги за доставка на храни може да бъде от полза, както за биологичните стопани, така и за потребителите, което води до намаляване на транспортните разходи и увеличаване на устойчивостта, като същевременно развива икономиката на селските райони, добавяйки стойност в района на производство.
Очаква се да бъде осигурена подкрепа за участие на български биопроизводители в национални и международни изложения и форуми, с цел налагане на български биологични марки на чуждите пазари, включващи и промоционални представяния и дегустации на биологични продукти.
Научете повече за:
- Националния план за действие за развитие на биологичното производство.
- Европейски план за действие за развитие на биологичното производство
- Кампания: Be Organic!
