fbpx

Присъединяването на Украйна към ЕС може да доведе до 30% намаляване на плащанията на площ за земеделските стопани в ЕС

март 21, 2024

С разширяването на Европейския съюз (ЕС) на хоризонта се появяват вълни от въпроси относно влиянието върху селскостопанския сектор, особено в страни като България. Въпросът за приемането на нови членове, включително Украйна, генерира сериозни дебати относно бъдещето на общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС и съответно за селското стопанство в България.

“В момента със статут на кандидати членки за Европейския съюз са 10 държави членки от западните балкани – Северна Македония, Косово, Босна и Херцеговина, Албания, Турция, Молдова, Грузия и Украйна. Най-сериозните притеснения, които последните месеци се чуват по отношение на Общата селскостопанска политика и въобще на селскостопанския сектор в Европа, е именно заради присъединяването на Украйна. Ако се запази сегашната система на подпомагане и структура на ОСП , има потенциала буквално да се разруши ОСП на Европейския съюз и европейското земеделие. Не искам да сме толкова черногледи, защото от друга гледна точка присъединяването на Украйна към Европейския съюз, ще подсили продоволствената сигурност на ЕС и била в помощ за постигане на продоволства на автономност на ЕС”, заяви  българският евродепутат Атидже Алиева-Вели в рамките на втория ден от Националната среща на земеделските производители, която се провежда в Казанлък.

Три варианта за бъдещето на Общата селскостопанска политика

“В последните месеци аз и колегите ми от групата Обнови Европа в Европейския парламент, на която съм член, направихме редица конференции и семинари. Поканихме различни представители, големите европейски асоциации, земеделци, Европейската комисия,  също така и представители на научната общност и на няколко университета. Искам да ви запозная с обобщението от тези дискусии, защото общо взето на този етап това, което се коментира на европейско ниво и в държави като Франция и Германия, където тези дебати се водят от няколко месеца, на този етап има три варианта за бъдещето на Общата селскостопанска политика”, коментира Алиева-Вели.

Първият вариант е статус ко – запазваме сегашното положение и около 20% от бюджета на ОСП отива към Украйна, когато се присъедини към Европейския съюз, което означава намаление  на директните плащания за европейските земеделци между 20 и 30%. Това са изчисленията, които има в момента.

Вторият вариант, който се обсъжда, е нова структура на общатата селскостопанска политика със създаване на нов стълб. Първи стълб директни плащания, втори стълб инвестиционни мерки и покриване на застрахователни рискове и инструменти за реакция при кризи и трети стълб цялата зелена архитектура със еко схемите и всички изисквания като част от зелената сделка. Съотношението на финансиране, което се коментира между тези три стълба е 30% първи стълб за директни плащания, 20% инвестиции покриване на рискове и 50% зелени плащания.

Третият вариант, който се коментира е прекратяване на общата селскостопанска политика. Даже събитието ни, което мина под надслов обща селскостопанска политика на 65 време за пенсиониране или така да беше много значително, което не означава непременно прекратяване на подпомагането за земеделците, по-скоро идеята е общата селскостопанска политика да стане част от националните енергийни и климатични планове, всяка държава вече има такива планове, Като в тези национални планове са създаде нов стълб хранителна сигурност, продоволствена сигурност, към който нов стълб да бъдат насочени средствата по линия на общата селскостопанска политика.

“Искам да подчертая, че това са само разговори, в никакъв случай не са предложения”

“Това са различни изказни мнения, които се обобщават в тези три варианта на европейско ниво и важното, което ние в България трябва да направим, защото очевидно като държава от Източна Европа ще бъде на засегнати в голяма степен от присъединяването на Украйна, е какво искаме да правим с нашето Земеделие. Времето, в което се очаква на европейско ниво да се случат тези промени като график се движи по следния начин – тази година трябва да приключи стратегическия диалог на Европейската комисия със земеделците. Това е важен инструмент, чрез който да се чуе вашия глас и вашето мнение. Когато получим едно законодателно предложение от Европейската комисия като обосновка към него то съдържа всички събрани мнения от различните държави членки, извежда три варианта на тези мнения, от които единият е това законодателно предложение”, заяви още тя.

Чуха се исканията ви по време на протестите, сега настоявам и ви призовавам да участвате активно в този стратегически диалог, за да може вече вашето мнение да се отрази в законодателството на Европейския съюз.

До юни тече стратегическия диалог, след това той ще излезе със заключение. През следващата  2025 година се очаква вече новата Европейска комисия да предложи многогодишната финансова рамка на Съюза за след 2027 година. Самото предложение съдържа и обща селскостопанска политика и всички детайли.

“През 2026 година комисията трябва да предложи законодателството за след 2027 година. Виждате, че имаме две години, в които ние в България трябва да решим какво да правим. От работата ми по цялото законодателство по европейския зелен факт за тези години, моето мнение е, че бизнеса в момента е много по-подготвен от националните власти и предлага решения, така че се надявам в следващите две години всички тези решения, които имате вие за бъдещето на земеделието и предложенията да бъдат структурирани в една национална визия, която да бъде отстоявана в Брюксел”, допълни Алиева-Вели.

Дефинирана българска позиция

“Много често хората остават с впечатление, че и ние като евродепутации и националните власти и министрите на отстояваме в достатъчно добра степен българския интерес. Не искам да се оправдавам в момента, но в повечето случаи нямаме такъв дефиниран, за да го отстояваме. Разчитам в диалог да формираме българската позиция, която да бъде защитена, да имаме и политическата стабилност,  защото в следващите месеци предстоят важни решения на европейско ниво и за земеделието, за да може България да бъде достатъчно добре представана в законодателството на Европейския съюз”, коментира още тя.

“Всички останали регламенти, включително закона за възстановяване на природата, които касаят земеделието, на този етап Комисията не възнамерява да ги отваря като промени. Попитах комисаря във вторник, когато имахме изслушване, по какъв начин тези предложения в момента, които прави комисията за стандартите за доброекологично състояние ще кореспондират само след няколко месеца с изискванията по Закона за възстановяване на природата, който приехме преди 20 дни ще влезе в сила. Той каза, че на този етап Закон за възстановяване на природата няма да се отваря за промени”, допълни евродепутатът.

Промени в ОСП, изравняване на директните плащания и обновяване на тавана по de minimis

“Ще продължа да настоявам за промени в общата селскостопанска политика, така че да бъдат заети предвид актуалните обстоятелства и в България, за да може и българското земеделие да стане на нивото на европейското. Освен отговора на комисията, в рамките на моята група  Обнови Европа изготвихме един екшън план и тук вече тези предложения които считам че ще бъдат във ваша полза,  са предложения на семейството на Обнови европа да се обнови тавана по de minimis, защото той не е променян откакто е остановен, да се увеличи кризисния резерв, така че да може в момента да получавате помощи, които твърдите за всички загуби и намаленя на доходите, които понасяте и да се изравнят киректните плащания. До 2027 г. има още време и тези предложения вече са изпратени до ЕК от името на нашата политическа група”, заключи тя.

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери се в произхода на над 75 000 хранителни продукти.

Свързани публикации

МЗХ публикува за обществено обсъждане изменение в интервенциите „Биологично растениевъдство“ и Биологично пчеларство“

МЗХ публикува за обществено обсъждане изменение в интервенциите „Биологично растениевъдство“ и Биологично пчеларство“

Министерство на земеделието и храните публикува за обществено обсъждане проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите „Биологично растениевъдство“ и Биологично пчеларство“, включени в...

Комисията по земеделие прие на първо четене промени по кампанията за директни плащания 2024 г.

Комисията по земеделие прие на първо четене промени по кампанията за директни плащания 2024 г.

Удължава се прилагането на мярката за акциза до 2026 г. Комисията по земеделието, храните и горите прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), внесен от Десислава Танева (ГЕРБ-СДС) и група...

Променят дефиницията за “активен фермер” за Кампания 2024

Променят дефиницията за “активен фермер” за Кампания 2024

264 земеделски стопани няма да получат плащания по Кампания 2023, заради казуса “активен фермер” Това, което договорихме с ЕК по отношение на дефиницията за” активен фермер”, са промените, свързани с начина, по който се изчислява процентното съотношение между...