Италия разглежда възможността да „преориентира” своя национален стратегически план за прилагане на ПРСР, за да подкрепи стратегическото селскостопанско производство в отговор на икономическите последици от войната в Украйна.
Европейската комисия изпрати своето писмо с забележки по националния стратегически план на Италия, упреквайки Рим по-специално за неговото разпределение на субсидии – считано за небалансирано в полза на животновъдните ферми в долината По и липсата на амбиции по отношение на околната среда защита. Чрез тези планове страните от ЕС определят как възнамеряват да постигнат деветте цели за целия ЕС на реформираната ОСП. Министерството на земеделието на Италия очаква да изпрати актуализирана версия на своя план до края на юли.
Още преди първоначалната оценка от Брюксел обаче министърът на земеделието Стефано Патуанели каза, че макар реформата на ОСП да се счита за „най-добрата възможна точка на баланс“, е необходимо „да се помисли за отложено влизане в сила на новата ОСП, като 2023 г. да бъде още една година на преход за справяне с настоящата извънредна ситуация”, свързана с руската инвазия в Украйна. Искането на Италия включва корекция на плановете за 2023 г. само за запазване на целите на Зелената сделка в земеделието.
Според Патуанели предоставянето на по-голяма гъвкавост през 2023 г., както се случи през 2021-22 г. по време на пандемията, може да предотврати необходимостта от структурни промени в националните стратегически планове, които след това ще се прилагат за целия програмен период на ОСП до 2027 г.
„Аз лично съм убеден, че не трябва да отстъпваме от предизвикателните цели на новата ОСП и следователно, че вместо да мислим за структурна промяна на стратегическите планове, трябва да се помисли за спиране на влизането в сила на новите регламенти“, – каза Путуанели.
Според него насоките на правителството за справяне с кризата са две, а именно „поредица от спешни интервенции за подпомагане на ликвидността и намаляване на разходите на компаниите“ и „ускоряване на изпълнението на Националния план за възстановяване (НРП), за да се гарантира енергийната диверсификация на компании и укрепване на ефективността на веригите за доставки“.
Министерството на земеделието в Рим отпусна 60 милиона евро за предоговаряне на заемите на селскостопанските компании и подкрепа на най-засегнатите от последиците от войната и въведе данъчен кредит за закупуване на гориво. Освен това министърът подписа указ за парковете за слънчева енергия във фермите. Планът отпуска 1,5 милиарда евро за подпомагане на инсталирането на фотоволтаични панели на покривите на селскостопански сгради, което ще позволи на италианските агрокомпании да намалят разходите си за сметките и да станат все по-самодостатъчни в енергийната сфера.
„Целта, която трябва да се постигне, е инсталирането на панели с обща мощност от 375 000 kW, като по този начин се подпомага процесът на енергийна диверсификация, сега по-необходим от всякога за цялата национална производствена система“, добави Патуанели.
Искания на фермерите
Последиците от конфликта в Украйна накараха италианските фермери да поискат от правителството да промени националния план за ОСП. Agrinsieme, асоциация, която обединява различни фермерски организации, заяви , че „необходимо е спешно да се защити националният производствен потенциал, по-специално за обработваемия сектор, и да се преосмислят някои европейски избори в областта на енергетиката“.
Координаторът на асоциацията Масимилано Джансанти обясни , че „поглеждайки към хоризонта на общността, ние вярваме, че приемането на новата ОСП трябва временно да бъде спряно, както и задължението за екологизиране; по същия начин би било необходимо разширяване на прилагането на стратегията От фермата до вилицата, като се преразгледа в светлината на днешната ситуация.”
Еторе Прандини, президент на Coldiretti, най-голямата ор5ганизация на италианските фермери, каза , че „с извънредните интервенции, определени от Европейската комисия, 200 хиляди хектара земя могат да бъдат възстановени в Италия за обработване за допълнително производство на царевица за фермите, твърда пшеница за тестени изделия и мека пшеница за приготвяне на хляб, необходими за намаляване на зависимостта от чужди страни.“ Прандини направи и предложения за преразглеждане на признаването на технологията за редактиране на генома, намаляване на ДДС върху храните и предоговаряне на дълга на предприемачите с публична гаранция.
Източник: euractiv.it