Даниела Ангелова е млад агроном от град Първомай, която вдъхва оптимизъм за бъдещето на българското земеделие. Студентка в четвърти курс в Аграрния университет, тя споделя любовта си към земята и растенията, наследена от родителите й, които се занимават с животновъдство. Даниела вярва, че връзката между традициите и съвременната наука може да донесе нова вълна на успех за българските земеделци.
„Българското земеделие няма да умре, докато ние съществуваме,“ споделя тя в интервю за БНР.
Любов към земята: начало и вдъхновение
Израснала сред полетата и животните в Първомай, Даниела Ангелова намира вдъхновение в семейния бизнес и близостта до природата.
“Израснала съм близо до животните, до растенията и тази любов наистина се пренесе в моето образование,” казва тя. Родителите й се занимават със земеделие и животновъдство, отглеждайки млекодайни крави. Земеделието в семейната ферма днес е почти изцяло прехвърлено върху неъните плещи. За да изхранват животните и да затворят производствения цикъл, семейството отглежда култури като царевица, тритикале и овес.
Практика и наука: ръка за ръка
Даниела споделя колко важна роля има Аграрният университет за нейното разбиране на процесите в земеделието.
„Този университет ми помогна да разбера на научно ниво как се случват нещата,“ казва тя. Според нея комбинацията между знанията от миналото и съвременната наука може да изведе българското земеделие към нови висоти. „Има една вълна на градския човек, който се връща към корените си, и това може да доведе българското земеделие към нещо по-добро,“ добавя Даниела.
Нови интереси и научни проекти
Въпреки че семейният бизнес е насочен към полските култури и животновъдството, Даниела се интересува все повече от овощарството. В момента тя работи върху дипломната си работа, свързана с изготвяне на пулмологични паспорти на български сортове сливи.
„Това ще бъде полезно и интересно, защото до момента не е правено такова изследване,“ обяснява тя. Според нея, изследванията й могат да бъдат в помощ на българските фермери, тъй като местните сортове са най-добре приспособени към климатичните условия на региона. Тя се надява също чрез изследането си до някаква степен да популяризира тези сортове.
“Дано да запазим тези типичните за България култури, с които сме известни в цял свят. Интересен факт за България е, че Тракийската низина отговаря може би на почти всички критерии за най-добри условия за производство на зеленчуци”, допълва тя.
Променящият се климат и значението на типичните български култури
“Климатът се променя и това изисква повече усилия, за да се справим с негативите,” казва тя.
“Факт е, че климатът се променя. Но определено много хора работят усилено по някакъв начин да спрем негативите от това нещо за земеделието и съответно за хората”, допълва още тя.
Апел към държавата и бъдещи планове
Даниела отправя апел към държавата. Според нея трябва да се обърне специално внимание на зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството – сектори, които осигуряват препитание на много хора и са от ключово значение за селските райони в България.
Тя вярва, че пътуванията и обменът на опит с колеги от чужбина също са важни за развитието на земеделието у нас.
“Просто това е моето призвание и няма да спра да го правя, въпреки всички трудности,” завършва тя.
