Или как Одринка Дукатинова съживи производството ябълков сок в Перник
Земеделието е не само професия, но и начин на живот. Особено за тези, които са израснали на село и са били възпитани в любов към природата и земята. От първите стъпки в земеделието, вдъхновени от баба и дядо, до създаването на собствен производствен цех за ябълкови сокове, това е един разказ за стремежа към устойчивото и качествено производство. В следващите редове ще ви разкажем за Одринка Дукатинова и нейния път в света на овощарството, предизвикателствата, с които се е сблъскала и успехите, които е постигнала.
“Закърмени със земеделие”
Това е основното нещо, с което се занимавам от вече 13 години. Знаете, че всички хора от моето поколение са израснали на село. Отгледани сме от баба и дядо и по един естествен начин сме закърмени с това да се занимаваме със земеделие. В моя случай баба ми и дядо ми винаги са се занимавали с някакъв вид земеделие. Не така интензивно, както се занимавам аз сега, но е било доста застъпено в техния живот. Освен зеленчукопроизводство, те са отглеждали и малки площи със зърно, за да изхранват животните си. Да започна да се занимавам с овощарство бе водено от желанието ми да създам нещо, което да остане след мен. Да създам нещо, за което да се грижа и да го гледам как израства. От друга страна бе породено и от фактът, че разбрах, че на една от площите, които семейно притежаваме като земеделска земя, е имало овощна градина от ябълки и сливи. Това беше достатъчно доказателство за мен че е подходящо да се отглежда такъв вид в нашия район. Отглеждам само ябълки в овощното си насаждение. Тя най-добре се адаптира към нашите климатични и почвени условия.
Вдъхновението за овощарство
Когато реших да създам овощната градина идеята ми не е била да отглеждам сортове за сокове, защото не съм си мислила, че ще стигна до такова производство. Основната ми идея беше да отглеждам сортове, които са устойчиви на болести, за да мога да ги третирам по-малко. Не мога да ги отглеждам биологично, защото около мен има други площи с конвенционално производство, което няма как да контролирам, но това беше водещият ми избор при решението за това кои сортове да отглеждам. В началото избрах Флорина и Златна резистентна, които са точно такива. Имаме още няколко сорта, които са добри опрашители на основните. При ябълковите насаждения трябва да има поне четири вида сортове, за да има добро опрашване.
Изборът на сортове ябълки
Производството на сокове се наложи заради промените в климатичните условия. През последните години започна да има много по-често слани и мразове, което означава, че точно в момента на масовия цъфтеж на ябълките се получава измръзване и ако не напълно пропадане на реколтата, то има едно голямо занижаване на качеството. Поради това през последните години повечето продукция, която се произвежда е за преработка. Това доведе до идеята ми да започна да правя ябълкови сокове и да реализирам ябълките по този начин.
Влиянието на климатичните промени
За да стигна до решението да имам мой собствен производствен цех започнах да произвеждам сокове на ишлеме в едно по-далечно населено място. Пътуването до там беше придружено с много трудности и се отразяваше на крайната себестойност. В три последователни години правих соковете на ишлеме в Кричим, където има такава фабрика. Видях, че има доста голям интерес към соковете в нашия край и успешно ги реализирах, затова реших да създам със своя собствена марка на соковете и съответно да започна да мисля за собствен производствен цех.
Или как Одринка Дукатинова съживи производството ябълков сок в Перник
Земеделието е не само професия, но и начин на живот. Особено за тези, които са израснали на село и са били възпитани в любов към природата и земята. От първите стъпки в земеделието, вдъхновени от баба и дядо, до създаването на собствен производствен цех за ябълкови сокове, това е един разказ за стремежа към устойчивото и качествено производство. В следващите редове ще ви разкажем за Одринка Дукатинова и нейния път в света на овощарството, предизвикателствата, с които се е сблъскала и успехите, които е постигнала.
“Закърмени със земеделие”
Това е основното нещо, с което се занимавам от вече 13 години. Знаете, че всички хора от моето поколение са израснали на село. Отгледани сме от баба и дядо и по един естествен начин сме закърмени с това да се занимаваме със земеделие. В моя случай баба ми и дядо ми винаги са се занимавали с някакъв вид земеделие. Не така интензивно, както се занимавам аз сега, но е било доста застъпено в техния живот. Освен зеленчукопроизводство, те са отглеждали и малки площи със зърно, за да изхранват животните си. Да започна да се занимавам с овощарство бе водено от желанието ми да създам нещо, което да остане след мен. Да създам нещо, за което да се грижа и да го гледам как израства. От друга страна бе породено и от фактът, че разбрах, че на една от площите, които семейно притежаваме като земеделска земя, е имало овощна градина от ябълки и сливи. Това беше достатъчно доказателство за мен че е подходящо да се отглежда такъв вид в нашия район. Отглеждам само ябълки в овощното си насаждение. Тя най-добре се адаптира към нашите климатични и почвени условия.
Вдъхновението за овощарство
Когато реших да създам овощната градина идеята ми не е била да отглеждам сортове за сокове, защото не съм си мислила, че ще стигна до такова производство. Основната ми идея беше да отглеждам сортове, които са устойчиви на болести, за да мога да ги третирам по-малко. Не мога да ги отглеждам биологично, защото около мен има други площи с конвенционално производство, което няма как да контролирам, но това беше водещият ми избор при решението за това кои сортове да отглеждам. В началото избрах Флорина и Златна резистентна, които са точно такива. Имаме още няколко сорта, които са добри опрашители на основните. При ябълковите насаждения трябва да има поне четири вида сортове, за да има добро опрашване.
Изборът на сортове ябълки
Производството на сокове се наложи заради промените в климатичните условия. През последните години започна да има много по-често слани и мразове, което означава, че точно в момента на масовия цъфтеж на ябълките се получава измръзване и ако не напълно пропадане на реколтата, то има едно голямо занижаване на качеството. Поради това през последните години повечето продукция, която се произвежда е за преработка. Това доведе до идеята ми да започна да правя ябълкови сокове и да реализирам ябълките по този начин.
Влиянието на климатичните промени
За да стигна до решението да имам мой собствен производствен цех започнах да произвеждам сокове на ишлеме в едно по-далечно населено място. Пътуването до там беше придружено с много трудности и се отразяваше на крайната себестойност. В три последователни години правих соковете на ишлеме в Кричим, където има такава фабрика. Видях, че има доста голям интерес към соковете в нашия край и успешно ги реализирах, затова реших да създам със своя собствена марка на соковете и съответно да започна да мисля за собствен производствен цех.
Създаването на производствен цех
Имаше възможност и направихме проект по подмярка 4.2 от ПРСР 2014-2020 г. Кандидатствахме с проект, но тъй като нещата там се случват по-бавно, а пък предстоеше увеличаване на цените на суровините и на машините, решихме да започнем сами да изграждаме цеха, без да чакаме одобрението на проекта. Така или иначе бяхме решили да го направим с или без финансиране. Така стартирахме, закупихме машината и в крайна сметка бяхме одобрени за финансиране в размер на 50%. От миналата година ноември месец производството вече заработи.
Капацитет на производствената линия
Капацитетът на производствената линия е доста по-голямо от нуждите на стопанството ни. Съвсем умишлено сме направили така, защото идеята е да може да се обработват продукти и на ишлеме, както съм правила аз в началото. В нашия район вече нямаме такова предприятие. Във всеки двор има поне по няколко дръвчета, плодовете от които в повечето случаи не се реализират. Капацитетът на производството е 700 кг на час на основната машина, която е лентовата преса. При непрекъснат 24-часов режим на работа, биха могли да се обработват доста големи количества плодове.
Годишни добиви
При благоприятни условия, миналата година сорта Флорина даде над 5 тона на декар. Това е много добър добив, дори ми се случва за пръв път, откакто отглеждам сорта да получа такъв висок добив. Тези стойности компенсираха сортовете, които дават по-малки добиви. Средно около 3 тона/дка са годишните добиви. Моята градина е около 42 дка, така че годишното производство е около 120 тона. Като 50% от тях 50% са такива, които са годни за директна реализация на пазара, а останалата част са за преработка.
Реализация на продукцията на пазара
Не работя с големи вериги, нито при ябълката за консумация, нито за соковете. Нямам и такова желание. Идеята ми е да произвеждам качествен продукт, който да е достъпен за крайния потребител от малките квартални магазинчета. Досега успявам по този начин. Продуктите за прясна консумация реализирам основно на нашите пазари и по-специално през последните години чрез програмата „Училищен плод“.
Проблемите с работната ръка
Работната ръка е друг основен проблем през последните години в почти всички области на бизнеса не само в земеделието, но там се усеща най-много. Все по-малко хора искат да работят на полето. Все по-малко хора имат желание да се обучават в земеделската дейност. Особено с напредването на технологиите в тази област хората трябва да бъдат обучени. Да не говорим, че в нашия район овощарството не е особено застъпено и няма хора специалисти в тази област. Особено по време на резитбите е много трудно да се работи. Почти се налага сами със семейството ми да поддържаме градината, защото много трудно се намира работна ръка. Само при прибирането на плодове все още не прилагаме никаква механизация.
Топла зима
Тази година нямаше слани и късни студове, но пък зимата беше изключително топла. Тези условия също не са благоприятни за ябълките, защото плодните пъпки не могат да се развият по начина, по който трябва. Тази година заради тази климатична аномалия и топла зима няма много добра натовареност на овощната градина и не очакваме много добра реколта. Отделно от това имаше локални градушки на няколко пъти. Засегнати са част от дръвчетата в градината. Но най-големият бич за земеделците в района тук е със сланините по време на масовия цъфтеж.
Микс сокове
Не изкупувам ябълки от други сортове и от колеги. Причината за това е, че аз произвеждам сока вече от три години и за мен това означава, че аз трябва да предлагам сока, с чиито вкус вече потребителите са свикнали. Купувам обаче продукти от друг вид. Например миналата година специално за мен колега произведе червено цвекло, за да мога да го добавя в сока. Купувам и моркови, за да правя миксове с морков, цвекло и ябълка. Направих опит да произведа и сок от вишни. Стана много вкусен, но самите машини не са пригодени за костилкови плодове и става много трудно като технология.
Европейско финансиране в помощ на земеделските стопани
Все още имам довършителни работи по цеха, за който получих финансиране по мярка 4.2. Имам одобрен и проект по 4.1 от ПРСР 2014-2020 за изграждане на складове за съхранение на плодове и зеленчуци, който също в момента изграждам.
Ябълката като всички овощни видове и въобще растения се нуждае от обилно поливане. Това беше едно от първите неща, които направих след създаване на градината. Тогава отново с финансиране по ПРСР 2014-2020 изградих система за капково напояване.
Бъдещето на земеделието и младите предприемачи
Земеделието е нещо, което трябва да носиш отвътре като усещане. Това е като един жив организъм, като едно дете, особено при трайните насаждения, които се отглеждат с години. И трябва да му се отдадеш, да не се отказваш. Моят съвет към младите в земеделието е да бъдат последователни, упорити и да вярват, че могат да се справят. Трудно е, но някак, когато ти идва отвътре и когато имаш желание да се занимаваш със земеделие в същото време това е и нещо, което може да те успокои и разтовари от ежедневието и от стреса. Много млади хора ми се обаждат и ми искат съвети. Аз никога не им отказвам и винаги ще бъда насреща със съвети и с това което знам и ще ги насърчавам.
