fbpx

ГМО прозира зад новите геномни техники, държавата все още се въздържа от твърда позиция

януари 11, 2024

Вижте мнението на най-големите браншови организации в сектор Земеделие

Новите геномни техники (НГТ) отново влязоха в дневния ред на страната, след като министър –председателят акад. Николай Денков съобщи, че България ще продължи да гласува „Въздържал се“ по отношение на НГТ, докато у нас обществото не бъде убедено, че те са безопасни за хората.

Агрозона събра мненията и на бранша, и на експертите по отношение на новите геномни техники. Повечето от тях не са съгласни с улесняване влизането им както в производство и на пазара, така и на трапезата на българите.

Дебатът за НГТ става актуален след като Европейската комисия подготвя Регламент относно правното регулиране на НГТ по решение на ЕК още от 2019 г. Основно той предвижда съзнателното освобождаване и пускането на пазара на растения, получени чрез НГТ, и на продукти, произведени от тях (включително храни и фуражи), да става чрез улеснена процедура, като при някои продукти няма да бъде задължително дори изписването на етикета на подобни елементи в състава му.

През декември България гласува „Въздържал се“ по време на заседание на Съвета на министрите по земеделие и рибарство, но дебатът продължава.

Експертите искат запазване на режима

„Растенията, получени с нови геномни техники по своята същност са генно модифицирани организми (ГМО) и трябва да продължат да бъдат обект на строго регулиране и законодателството не следва да се изменя в полза на улесняване на тяхното освобождаване на пазара, а следва да запази принципа на предпазливостта и високото ниво на защита на здравето на хората, животните и околната среда.“, се казва в становище на Центъра по оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ), съдържащо над 25 точки. Според тях въвеждането на подобно законодателство противоречи на българските закони по отношение на ГМО, а „либерализирането на пазара на НГТ се явява преждевременно и нарушава принципа на предпазливостта като създава непредвидими, неконтролируеми и неуправляеми рискове за здравето на потребителите, биоразнообразието и околната среда“. Експертите се аргументират с липсата на достатъчно данни за ефектите, а ползите от въвеждането на НГТ растения остават хипотетични във връзка с продоволствената сигурност.

„Препоръчително е не законодателството да се адаптира спрямо новите геномни техники и растенията, постигнати чрез тях, а обратно – да се разгледа обективно всяка налична информация и документация и данни от изпитвания, да се претеглят положителните и отрицателните страни от употребата на тези НГТ растения и тогава да се прибегне до адаптиране на законодателството за ГМО към законодателство за НГТ.“, се казва още в становището на ЦОРХВ, който е и органът, който дава оценка за риска на всякакви нововъведения в сектора.

 

Браншът е с резерви

„България трябва да се въздържи и да бъде против всякакъв тип геномни технологии, тъй като в своята си същност всяка една промяна, дори и деликатна, дори и микроспокична, е промяна в генома, който в своята си същност е генетична модификация.“, коментира за Агрозона Цветан Цеков от Браншова камара „Плодове и зеленчуци“. Според него е абсолютно недопустимо крайният клиент да няма право на информиран избор при пазаруване.

 

„Ние не сме наясно и тези НГТ от ново поколение как ще се държат във времето, защото имаме опасения, че при тази точкова мутация може да не могат да бъдат устойчиви, да се разпаднат във времето и да се загуби същността им. Не знаем какви мутации могат да възникнат при освобождаване в околната среда, не знаем каква ще бъде реакцията на инсектите, на гъбични, на вирусни заболявания, какви ще бъдат техните мутации. Всяка намеса в естествения еволюционен процес води до някакви проблеми, и то сериозни и всичко това нещо историята го показва“, категоричен бе той. Според Цекова България може да остане оазис, запазена територия от всякакви изкуствени ГМО.

Макар и сериозна тема за българското земеделие, от Министерство на земеделието и храните не се допитват до всички браншови организации в сектора. „Становище по темата нови геномни техники от страна на земеделското министерство не е искана нито от Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ), нито от Българската агрохранителна камара (БАхК)“, съобщи Венцислав Върбанов, председател на БАхК и председател на УС на АЗПБ. „Ние винаги сме подкрепяли развитието на науката и новите технологии, стига те да са в полза на земеделските производители и на обществото като цяло. Определено тук имаме притеснения и те са защото се дава много малко информация в обществото за новите геномни техники. Като земеделски производители ние сме за ясни правила при проследяване, контрола, за да се запази доверието в българските хранителни продукти“, категоричен бе Венцислав Върбанов.

 

Биопроизводителите – категорично против

Две са скандалните предложения на ЕК според Стоилко Апостолов от фондация „Биоселена“. „Предложението е НГТ да бъдат вложени в растения от категория 1, където да не подлежат на процедурите за оценка на риска. Другото е да не се етикетират, тоест производителите да не слагат етикет върху опаковките на семената, че те са получени чрез НГТ. По същия начин се предлага и да не се етикетират и храните, в които има вложено, например, брашно от пшеница, произведено от такива НГТ. И това за нас е недопустимо!“, коментира Апостолов.

За биопроизводството подобни технологии са забранени и това правило трябва да остане валидно иначе тежестта ще падне върху биологичния фермер, който трябва да докаже, че използваните от него семена не са трансгенни, твърди още Стоилко Апостолов. За конвенционалните производители на различни култури обаче се задават сериозни дилеми. Според Апостолов големите производители трябва да вземат решения за използването на култури или семена с подобни НГТ технологии съобразявайки се с факторите пазари и патенти. Едва два пазара в Европа – в Испания и Португалия допускат ГМО и това може да затвори доста врати пред стопаните, използващи подобни НГТ семена. По отношение на патентите пък всяка компания, въвела дадено изменение в гените на определени сортове ще изисква патентно плащане за ползването на семената им, което ще оскъпи продукцията.

На европейско ниво биопроизводителите вече са представили свое становище по въпроса още през лятото на 2023 г. чрез Европейската федерация на биопроизводителите, в чийто съвет Стоилко Апостолов е участник.

На национално ниво към момента Министерство на земеделието и храните поддържа позицията „Въздържал се“, макар и в много изказвания министърът на земеделието и храните Кирил Вътев да дава противоречиви сигнали по въпроса.

Политиката по този въпрос обаче трябва да се напише на база допитване както до сектора, така и до потребителите.

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери се в произхода на над 75 000 хранителни продукти.

Свързани публикации

Управлението на кризи – акцент в предстоящото заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство

Управлението на кризи – акцент в предстоящото заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство

Правителството одобри позицията за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 27 май 2024 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия. Белгийското председателство и Европейската комисия ще представят на Съвета...

Януш Войчеховски: Необходимо е изравняване на плащанията за страните в ЕС

Януш Войчеховски: Необходимо е изравняване на плащанията за страните в ЕС

Поради намаляване на хората, занимаващи се със земеделие, през следващия период, след 2028 г., да се въведат социални плащания за смесените ферми с растениевъдство  и животновъдство, предложи европейският комисар по въпросите на земеделието “Европейският съюз преодоля...

ЕС разхлабва правилата за земеделски субсидии в опит да облекчи натиска върху фермерите

ЕС разхлабва правилата за земеделски субсидии в опит да облекчи натиска върху фермерите

Одобрени са нови правила за Общата селскостопанска политика Миналата седмица държавите членки на ЕС одобриха нови правила за Общата селскостопанска политика на блока, които позволяват на фермерите да кандидатстват за субсидии, макар и при спазване на строги екологични...