Директорът в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия представи новата Обща селскостопанска политика след 2027 г.
Директорът в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия, Марио Милушев, представи пред българската земеделска общност детайлната визия на ЕК за следващия програмен период 2028-2034 г. Форумът на тема „Новата Обща селскостопанска политика след 2027 г.“ се състоя в „Гранд хотел София“.
По линия на Общата селскостопанска политика (ОСП), страната ни е гарантирала 7,6 млрд. евро, което е близо до настоящия бюджет. Голямата новина обаче е потенциалът за усвояване на допълнителни 13,7 млрд. евро, които могат да увеличат общата сума до 21,3 млрд. евро. Милушев подчерта, че този бонус зависи изцяло от доказаната ефективност на националните реформи. Сред другите ключови промени са премахването на разделението между двата стълба на ОСП и значително намаляване на административната тежест за фермерите.
Припомняме, че ЕК предложи през юли тази година бюджетната пътна карта на Европейския съюз за периода 2028-2034 г. Представянето на дългоочакваната Многогодишна финансова рамка (МФР) постави началото на дълги и напрегнати преговори за бюджета между 27-те страни членки на ЕС. Дискусиите могат да продължат повече от две години – до края на 2027 година, като един от ключовите въпроси е бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) – най-голямото отделно разходно перо на ЕС.
Съгласно предложението на ЕК относно Многогодишната финансова рамка (МФР), която ще служи за подкрепа на земеделските стопани в Европейския съюз през предстоящия програмен период, обхващащ годините от 2028 до 2034, българските фермери ще получат значителна финансова помощ.
По линия на директните плащания, които досега бяха известни като Първи стълб на ОСП, за България са предвидени 6,2 млрд. евро. Допълнително, за развитието на селските райони ще бъдат отпуснати още 1,4 млрд. евро. Това означава, че общата сума за следващия седемгодишен период достига 7,6 млрд. евро. Тази сума е почти идентична с бюджета от 7,89 млрд. евро, който е определен за страната в текущия програмен период.
В допълнение към вече споменатите 7,6 млрд. евро, България може да получи достъп и до нов финансов ресурс от Европейската комисия (ЕК), предназначен за подкрепа на по-слабо развитите региони в рамките на Съюза. Общият размер на този нов бюджет за всички 27 държави членки възлиза на 218 млрд. евро. Според направените от Милушев изчисления, земеделските стопани в страната биха могли да усвоят още 13,7 млрд. евро, стига да бъдат доказани ефективни реформи. Тези ресурси зависят в по-голяма степен от решенията на държавата и включват развитието на селските райони, иновациите и подхода LEADER.
По този начин, общата потенциална сума за България би достигнала внушителните 21,3 млрд. евро.
Ключовото условие за получаването на тези допълнителни средства е правителствата на съответните държави да демонстрират ефективността на европейската подкрепа. Експертът ясно акцентира върху факта, че този проектобюджет не включва бъдещите национални съфинансирания, чието гласуване предстои да бъде решено от самите държави членки.
Що се отнася до общата Многогодишна финансова рамка (МФР) на Европейския съюз до 2034 година, тя е заложена в проекторегламента на ЕК в размер на 2 трилиона евро. От тази сума, 865 млрд. евро (или 44%) ще бъдат разпределени за изпълнение на плановете за национално и регионално партньорство. Именно в този мегафонд са включени и средствата, предвидени за ОСП.
“ Спазването на принципите на правовата държава се отнасят за всички разходни програми в това число и за ОСП, и ако тези принципи не се спазват, плащанията могат да бъдат спрени във всеки един момент. В такива случаи плащанията на фермерите ще бъдат поети от бюджетите на отделните страни. Средствата, предвидени за директно подпомагане доходите на фермерите в размер на 293,7 млрд. евро не са обвързани с провеждането на каквито и да са реформи. За разлика от другите планове и програми , в бюджета за земеделие не се предвижда заделяне 25% за непредвидени ситуации“, заяви Милушев.
Ключова трансформация в управлението на средствата е отпадането на сложната дихотомия между досегашните два стълба на ОСП. Новият подход предвижда консолидиране на всички мерки в един общ Национален план.
Това обединение ще елиминира нуждата от тромаво преразпределение на финансирането между различни бюджетни направления. Очаква се опростяването да донесе значителни предимства както за стопаните, така и за административния апарат. Тези ползи включват осезаемо намаляване на бюрокрацията, изразяващо се в ограничаване на одитите до максимум един път годишно, както и автоматично признаване на екологичните стандарти за сертифицираните биологични производители.
Освен това, новата рамка благоприятства синергичните ефекти. Тя дава възможност един и същ проект да получи финансиране от един-единствен източник, вместо да се изисква подаване на заявления по множество разнообразни схеми и програми.
