fbpx

Традицията срещна предприемачеството и „роди“ най-голямата биволовъдна ферма у нас

февруари 19, 2024

Два стари обора и 17 биволи в лошо състояние. Това заварили Йордан Койчев и съдружникът му Стоян Желязков в старата кооперация, чиято база откупили след нейния фалит. Днес стопанството е първенец по брой животни – около 800, и пример за образцова ферма: със своите модерни съоръжения и ремонти, и най-вече с това, че напълно отговаря на изискванията на Нитратната директива.

Стопанството се намира в стралджанското село Лозенец и е единственото с биволи в района.

Тук много от процесите са автоматизирани, а комфортът на животните е увеличен. Виждаме го в оборите в системата за почистване, при която автоматични скрепери по протежението на оборите събират тора и го вкарват във външен канал. Системата е свързана с всички обори и придвижва целия отпадък на едно място, в яма. Оборите са пет на брой.

След това помпа изпраща отпадъка в сепаратор. Той пък отделя течността (в балон) от сухата маса, която пада на земята и се използва за торене на полетата им. Една част го взима фирма за биогаз.

Продължаваме разходката си с Йордан Койчев.

„Това, посочва той, се казва корал, по нашему – капан. В него се вкарват животните, закопчаваме всяка една биволица, за да ѝ се направят дадени манипулации – лечение, ваксинация, изкуствено заплождане и други“, обяснява фермерът.

За удобството на животните и нуждата им от чист въздух, вместо с прозорци южните стени са с мрежести щори.

Тези и други реновации са направени с помощта на проекти по инвестиционните мерки на Програмата за развитие на селските райони още от 2012 г. В момента също изпълняват проект по подмярка 4.1 за изграждане на нов обор.

„Когато подавахме в Държавен фонд „Земеделие“ офертите, които сме получили от строителите, проектът беше на една стойност, но той е офериран 2021 г.“, напомня Койчев. Проектът пък е подписан преди около месец, но каквато и да е възможността за актуализиране на цените, тя ще е във рамките на лимита от 1 млн. евро за проект на фирма.

По думите му с около 25-30% е завишена стойността на проекта спрямо периода на оферирането. Но така или иначе го изпълняват, и колкото и трудно да е, ще върнат кредита на банката с по-голям дял собствени средства, въпреки трудния период в земеделието с печалби на ръба. „Вярно, ситуацията е такава, има цикличност, но сега нещата не са никак добре. Пък ако нямаше проект, абсолютно невъзможна щеше да е подобна инвестиция“, обясни Койчев.

През годините той и съдружникът му са инвестирали само в биволовъдство и продължават да го работят и развиват. Има „инвеститори“, които се насочват към атрактивни за периода производства, но фирма „Мурра – 2002″ не са от тях.

Защо биволи?

Защото беше традиция на селото, отговаря Койчев. Той и Стоян Желязков са родом от с. Лозенец. Навремето имало голяма биволовъдна ферма. След промените кооперацията разпродала и изклала животните, като оставила малка бройка, които обаче не можели да ги гледат, както трябва.

„Не знам, ако се върнем назад във времето, дали бихме започнали точно в тази сфера на дейност, защото животновъдството е може би най-трудният сектор в земеделието“, разсъждава стопанинът.

Разбира се, биволите са интересна ниша, защото са по-бутиково производство, но едно е да се отглеждат животни за атракция, съвсем друго е бизнеспроект. В него се работи, за да се реализира печалба и да върнеш вложенията. Това е изключително трудно, особено сега.

Когато говорим за отминалата 2023 г., когато имаше срив и беше трудна реализацията на всякаква селскостопанска продукция, и биволското мляко не бе подминато. След близо 20-годишни взаимоотношения с мандра, с която са работили много добре, преди няколко месеца тя отказала да вземе тяхното мляко. Причината е, че пазарът е залят с по-евтини продукти, поради което мандрата не може да си реализира стоката.

Трудността с реализацията на млякото продължава. „Мурра – 2002″ успяват да го пласират на няколко места, но в малки количества, само и само да вървят нещата.

На въпроса ни за възможността за затваряне на цикъла, отговаря, че са имали спечелен проект и за мандра за 3 млн. лева, но са я отказали. „Отказахме се, защото ние не сме производители като семейна фирма с 20-50 литра мляко на ден и да намериш ниша да го продаваш. Ние произвеждаме 2 тона биволско мляко на ден, което е скъп продукт, а крайният ще бъде още по-скъп. Не рискувахме и там, за да не потънем и още“, увери той.

Другата голяма причина, разбира се, е липсата на хора за работа. А мандрата е изцяло нов бизнес.

У нас се налага мнението „непременно да затворим кръга“, но според Койчев това не е универсално правило. Ние ще произведем суровината, друг ще специализира да произведе крайния продукт, стига да вземе точната суровина и да го направи качествено. Има логистика, пазари, цяла мрежа…

Над 20 души работят в стопанството на Йордан Койчев и Стоян Желязков, включително със зърнопроизводство на 10 хил. дка земеделска площ. Въпреки че често българските земеделци са обвинявани, че не добавят стойност, отглеждайки суровина, а не краен продукт, попитахме Койчев как е при тях, кой на кой помага? „Ние с тази цел комбинирахме двата отрасъла. Понякога и двата бизнеса ни вкарват в батака, понякога единият помага другия и обратно“, е неговият отговор. През изминалата 2023 г. от растениевъдството имат 1 млн. лева загуба, изчисляват те.

България се нуждае от нов

семенен материал от Индия

Нивото на селекция у нас при Българската мурра, е достигнало предела, което е жалко, защото оттук нататък нямаме накъде да се развиваме, посочва Стоян Желязков. Това се дължи на това, че всички разплодни биволски бици, които се използват в държавата, са много стари. И за да се развива биволовъдството, да бъдат по-качествени, трябва да се вкарат нови животни, като трябва да бъдат от Индия или от съседна на нея държави, в които се отглежда Индийска мурра, допълва той. Това го алармираме от доста години, но тъй като биволовъдите сме малко в България, нямаме лоби, което да защитава нашия интерес, казва той.

В Индия животните са много добри, а както знаем, Българска мурра е кръстоска от Средиземноморски бивол и Индийска мурра. Ако вкараме биволи от Италия и Румъния, където също се отглеждат биволи, няма да има добър ефект, ще се развали екстериорът, едва ли ще се подобри млечността, отговаря още Желязков и дава сравнение с кравите: от средна млечност 20 литра преди 20 години, стигнаха до 40. При биволите сме от 6 литра на 7 литра за последните 20 години.

Но вкарването на нови животни или семенен материал няма как да бъде изцяло частна инициатива, тъй като се минава през държавните институции. Животното трябва да бъде сертифицирано, изследвано, да се докаже, че може да влезе.

Малко над 400 са стопанствата у нас, вкл. смесени, които отглеждат биволи, 30-ина от които отглеждат повече от 100 биволици за мляко, сочи статистиката на агроведомството.

 

 

 Главният „готвач" Илия храни малките. Около 800 са животните: основно стадо – 500, с около 250-300 подрастващи
Главният „готвач“ Илия храни малките. Около 800 са животните: основно стадо – 500, с около 250-300 подрастващи
Най-малките са в клетки, за да се отделят от майките си, хранят се със специално сухо биволско мляко от Испания.
Най-малките са в клетки, за да се отделят от майките си, хранят се със специално сухо биволско мляко от Испания.
 Капан за обслужване на животните
Капан за обслужване на животните
  От 6 май до 1 октомври сухостойните животни се изкарват на паша, като ги прибират вечерта. Основното стадо за доене се храни по точен график във фермата, като се изкарват за кратка разходка навън. Разликата с храненето при кравите, обясни ни Стоян Желязков, е в концентрирания фураж. Тъй като биволите дават по-малко мляко, го ядат в по-малки количества. Ако биволицата средно дава 8 литра, при 500 грама на литър, това значи 4-5 кг дажба на ден.
От 6 май до 1 октомври сухостойните животни се изкарват на паша, като ги прибират вечерта. Основното стадо за доене се храни по точен график във фермата, като се изкарват за кратка разходка навън. Разликата с храненето при кравите, обясни ни Стоян Желязков, е в концентрирания фураж. Тъй като биволите дават по-малко мляко, го ядат в по-малки количества. Ако биволицата средно дава 8 литра, при 500 грама на литър, това значи 4-5 кг дажба на ден.
 Новоизграденият обор по последния проект по ПРСР
Новоизграденият обор по последния проект по ПРСР
Източник: bgfermer.bg

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери се в произхода на над 75 000 хранителни продукти.

Свързани публикации

Био градина БГ „Туинс“: Модерен подход за био земеделие и къси вериги

Био градина БГ „Туинс“: Модерен подход за био земеделие и къси вериги

Пореден ден на отворените врати в биоферма бе проведен като част от Националната кампания Be Organic! Този път домакин бе „Био градина „Туинс“, с. Казашко, Варненско. Събието привлече десетки гости и представи успешна практика за биологично отглеждане на зеленчуци,...

МЗХ публикува за обществено обсъждане изменение в интервенциите „Биологично растениевъдство“ и Биологично пчеларство“

МЗХ публикува за обществено обсъждане изменение в интервенциите „Биологично растениевъдство“ и Биологично пчеларство“

Министерство на земеделието и храните публикува за обществено обсъждане проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите „Биологично растениевъдство“ и Биологично пчеларство“, включени в...

Комисията по земеделие прие на първо четене промени по кампанията за директни плащания 2024 г.

Комисията по земеделие прие на първо четене промени по кампанията за директни плащания 2024 г.

Удължава се прилагането на мярката за акциза до 2026 г. Комисията по земеделието, храните и горите прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), внесен от Десислава Танева (ГЕРБ-СДС) и група...