Стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. е приета заедно със Стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“. Двата документа са сред основополагащите на Европейския зелен пакт и фокусира усилията към устойчиво възстановяване от кризата с COVID-19.
Те са изготвени така, че да се подсилват взаимно, обединявайки природата, фермерите, предприятията и потребителите.
За да се постигне това, в документа са посочени редица действия и ангажименти за справяне с основните причини за загуба на биологично разнообразие:
- изменения поради използването на земята и морските територии, вкл. абразия, ерозия, промени в релефа и др.;
- свръхексплоатацията на биологични, вкл. аква ресурси;
- климатични промени;
- замърсяване на води, въздух, почви;
- навлизането на инвазивни, чужди за биоразнообразието на страните членки на ЕС растителни и животински видове.
Основни аспекти
Дейностите по мерките за възстановяване на биологичното разнообразие до 2030 г., визирани в стратегията, могат да се обобщят в четири основни области:
Хармонизирана мрежа от защитени зони, което означава законодателна защита на поне 30% от сухоземната територия на ЕС и 30% от морската му акватория като част от трансевропейска мрежа за защита на природата; стриктна защита на най-малко 30% от защитените зони, включително всички вековни, лонгозни гори и др. Тук се включва и ефективното управление на всички европейски защитени зони, както и точно разписани цели и мерки за опазването на хабитатите;
План на ЕС за възстановяване на природата, който включва действия като:
- възстановяване на деградирали и богати на въглерод екосистеми (гори и др.);
- гарантиране, че местообитанията и видовете не показват влошаване и че поне 30% от тях, които са в неблагоприятно състояние, ще се подобрят.
- обръщане на тенденцията за спад на опрашващите насекоми (пчели);
- намаляване на риска от използването на химически (вкл. и по-опасни) пестициди с 50%;
- биоземеделеито да обхване най-малко 25% от всички земеделски земи;
- подобряване на почвеното разнообразие, вкл. отстраняване на замърсени почви;
- засаждане на 3 млрд. дървета;
- възстановяване на поне 25 000 км свободно течащи реки;
- снижаване на броя на застрашените видове от „червения списък“;
- намаляване на загубите на хранителни вещества от торове с 50% и намаляване на употребата на торове с поне 20%;
- разработка на планове за градско озеленяване за градове с над 20 хил. жители;
- свеждане до минимум на отрицателното въздействие на риболовната и добивната индустрии;
- максимално намаляване на морския прилов с цел възстановяване на видовете.
Възможност за трансформационни промени, които включват нова рамка за управление на биологичното разнообразие с ясно разписани срокове на изпълнение и етапи. Целта е да се гарантира отчетност и съвместна отговорност от всички участници в изпълнението на ангажиментите в областта на биологичното разнообразие.
Тази рамка ще включва механизъм за мониторинг, за да се даде възможност за редовна оценка на напредъка. При това ще се цели съвместно ангажиране на институции, бизнеса, мобилизиране на частно и публично финансиране на национално ниво и на равнището на ЕС, насочване на инвестициите към екологично възстановяване и внедряване на природосъобразни и иновативни решения;
Глобална програма, инициирана от ЕС, при която ще се работи с други партньорски държави за създаване на глобална рамка за биологичното разнообразие. Ще се работи и по действия извън ЕС за насърчаване на опазването и възстановяването на биологичното разнообразие, по-специално във връзка с международното управление на океаните, търговията, международното сътрудничество, политиката на съседство и мобилизирането на ре- сурси.
До края на 2024 г. Комисията ще прецени напредъка в четирите области, както и дали ЕС е на път да постигне целите си за 2030 г., или са нужни по-амбициозни действия, включително законодателни промени.
