fbpx

Зам.-министър Таня Георгиева: България претендира за форсмажор, за да не загуби средства по ПРСР

януари 18, 2024

Намалява се административната тежест по инвестиционните мерки в Стратегическия план, съобщи зам.-министърът в интервю за Агрозона

 

  • Госпожо Георгиева, България представи промените на Стратегическия план за развитие на земеделието пред ЕК. Какви са последните новости в него и как ще бъдат защитени интересите на българските земеделски производители?

На 15 декември 2023 г. Стратегическия план беше изпратен към ЕК. Промените касаят както директните плащания, екосхемите, стандартите ДЗЕС, така и  селските райони, т.нар. компенсаторни мерки, включително инвестиционните мерки и мерките, свързани с трансфер на знания и обучение и иновации. По отношение на компенсаторните мерки съществените за земеделските производители промени, които могат да очакват в кампания 2024 г, касаят интервенциите за биологично растениевъдство и биологично пчеларство, като основната промяна се изразява в това, че са допустими вече и фуражните култури, предвидена е възможност за разширяване на вече поети ангажименти, също така са актуализирани компенсаторните ставки, които се плащат за различните ангажименти. Това става възможно благодарение на трансфера на 25 млн. евро допълнително към самата интервенция, така че фермерите до края на прилагането на Стратегическия план разполагат с над 400 млн. евро, което беше много добре посрещнато от биосектора.

Направихме анализ на протеклата кампания през 2023 г. в рамките на която се очертаха интервенции, към които има по-засилен интерес, и такива, към които интересът е нисък или е по-слаб. Анализирани са причините и те са отчетени при самите промени на интервенциите. По отношение на интервенцията Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност, за да стане атрактивна за фермерите и да постигнем подобряване на нейната ефективност, от 2024 г. са прецизирани изискванията към направлението на АМР и са пренасочени допълнителни средства към тази мярка в размер на 20 млн. евро. Промени са направени и в интервенцията за насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните промени. Там са обособени две операции, като сме се съобразили основно с предложенията на заинтересованите страни за отпадане на изискванията, касаещи употребата на ПРЗ и торове. Считаме, че по този начин мярката ще стане по-атрактивна през 2024 г. Една от операциите таргетира малките стопанства, което е важно. По отношение на опазване застрашени от изчезване местни сортове в селското стопанство е прецизирана възможността за разширяване на вече поети ангажименти. По интервенцията, свързана с отглеждане на сортове, устойчиви на климатични условия чрез практики за интегрирано производство промените целят мярката да стане по-атрактивна за фермерите, като са определени параметри, свързани с допустимостта на площите, ангажиментите са прецизирани така, че да са по-благоприятни за самите фермери.

Интервенцията за насърчаване намаляване на употребата на ПРЗ и торове в контрол през краен продукт е заличена по настояване на голяма група различни заинтересовани страни, като бюджетът по нея в размер на 100 млн. евро е преразпределен към интервенциите биологично производство, хуманно отношение към животните и към и към компенсаторните плащания за прилагане на забрани, произтичащи в зоните и ограниченията от мрежата Натура 2000.

Новост е интервенцията, която предложихме, за нови земеделски стопанства. Тя е свързана с актуализирания анализ на социалната демографската картина в селските райони, който направихме през август с помощта на научната общност. След Ковид -19 и продължаващите кризи, в следствие на войната в Украйна, демографските тенденции се влошават – намалява броят на малките и микропредприятията в селските райони. За да можем да привлечем нови участници към селскостопанския сектор паралелно с младите фермери отключваме и инструмент, който да е за фермери на възраст над 40 г до 64 г., които да могат да се занимават със селскостопанска дейност в селските райони, за да може да се развива секторът и да няма отлив от фермерството.

По подмярка 16.1 от ПРСР предоставяме възможност на всички кандидати да изпълнят в пълен обем проектите си, като прехвърляме като продължаващ ангажимент тези проекти в Стратегическия план като преходна мярка с обезпечено финансиране.

 

  • Какви са промените в Стратегическия план, свързани с инвестиционните мерки?

По отношение на познатите за фермерите и за преработвателите инвестиционни мерки, свързани с модернизация на стопанства и преработка в самите стопанства, сме отчели всички становища на заинтересованите страни и предложения в тази посока, като промените целят да се предоставят повече възможности за инвестиции в целия програмен период. Премахнати са изисквания, които отчетохме, че са допълнителна административна бариера и нямат никаква връзка с постигането на целите на интервенциите. Отчели сме и анализите, които произтичат от ежегодните годишни доклади, които се предоставят към ЕК за изпълнението на ПРСР, които анализират данни, свързани с средния размер на проектите, отпадането на проекти, интересът, който се отчита от самите бенефициенти.

 

  • Кога се предвижда стартиране на инвестиционните мерки по Стратегическия план?

Към настоящият момент екип на МЗХ работи по новите наредби, които трябва да регулират начина на прилагане на новите интервенции, след което планираме разработването на насоки, определянето на критерии, което предполага сформиране на Комитет по наблюдение за интервенциите, които ще обявим, че ще стартират. Тази година ще има приеми, съвсем скоро ще обявим по кои интервенции.

 

  • Кога започват преговорите с ЕК по промените в Стратегическия план?

Преговорите с ЕК предстоят. Очакваме официално да получим бележките на ЕК.

 

  • Има ли възможност общински проекти да бъдат включени в изпълнение в новия програмен период по Стратегическия план и как ще бъдат финансирани те?

Аналогично на изтеклите два програмни периода на ПРСР 2007-2013 и 2014-2020 г. подобна интервенция е включена и в Стратегическия план. Общините от селските райони са 215 и в новия програмен период ще могат да се възползват от инвестиции и за спорт, култура, развитие на зелени площи, ВиК инфраструктура, улици, пътища, енергийна ефективност, като за да имаме справедливо насочване на средствата, са заделени гарантирани бюджети за всички общини. В процес на разработване са обективни критерии, които да отчетат спецификите на съответните общини, но тези критерии ще бъдат представени и обсъдени и приети в рамките на Комитет по наблюдение на Стратегическия план. Интервенцията е с бюджет малко над 500 млн. евро за целия програмен период.

 

  • Как приключи приемът по процедурите по НПВУ, ще стигнат ли предвидените средства за финансиране?

На 20 и 22 декември приключи приема по НПВУ за направлението за инвестиции в технологична и екологична модернизация на земеделските стопанства и за инвестиции в центрове за подготовка за предлагане на пазара и за съхранение на плодове и зеленчуци. И по двете направления е отчетен много голям интерес, като по направлението за инвестиции в технологична и екологична модернизация са подадени малко на 4000 проекта, в пъти надвишават разполагаемия бюджет. По направлението за инвестиции в центрове за плодове и зеленчуци са подадени малко над 40 проекта, като също се надвишава разполагаемия бюджет от 7,7 млн. евро в пъти. Тези две направления са част от инвестиция 1 в компонент Устойчиво селско стопанство от НПВУ. Това са гарантирани договорени бюджети по НПВУ, тоест финансовия ресурс е лимитиран, но той няма да стигне за удовлетворяване на всички подадени предложения и тук е важно да отчетем, че механизмът по НПВУ е различен от ПРСР. Механизмът за възстановяване и устойчивост е на пряко управление от ЕК, докато при ПРСР, в случая Стратегическия план, е при споделено управление.

 

  • И ПРСР претърпя промени през декември. Какви са новостите след 16-то изменение на ПРСР и какво ще последва?

При встъпването на мандата на настоящия екип на МЗХ посрещнахме изпратена през май месец 16-та промяна на ПРСР и в началото на юни получихме обратна връзка от страна на ЕК. Преразгледахме всички становища в рамките на Комитет по наблюдение, преразгледахме самата нотификация, като се съобразихме с бележките на комисията, на заинтересованите страни и паралелния процес по разработването на екшън план за минимизиране на риска от загуба на средства. 16-та нотификация бе одобрена в края на 2023 г. от ЕК. Всички промени, които направихме, ни позволиха да имаме по-голяма ликвидност към края на годината и да имаме повече разплащания и което да е в принос както за минимизиране на загубата на средства по ПРСР от 2023 г. календарна година, така и за следващите години, докато продължава действието на ПРСР. Част от съществените промени включени в 16-та нотификация на ПРСР, които ни подпомогнаха да минимизираме на риска от загуба на средства по програмата, са актуализация на компенсаторните ставки по мярка 10, мярка 11 и 14. Отделно бе приета и се прилага методиката, по която по обективни критерии и равно третиране се индексират разходите за СМР на публичните бенефициенти. Отделно от това се пренасочиха средства към подмярка 4.1, подмярка 4.2, в последствие беше увеличен бюджета на подмярка 4.1 с близо 70 млн. лева, а на подмярка 4.2 беше увеличен с 51 млн. лева. Това даде възможност на ДФЗ да договаря проекти с по-малък брой точки – по 4.1 всички проекти с 35 точки, а по 4.2 – всички допустими проекти с 23 точки. Общо в 16-та нотификация е направено преразпределяне на средства между мерки и подмерки в ПРСР в размер на 140 млн. евро от ЕЗФРСР.

 

  • В края на годината имаше ударно разплащане на средства от ДФЗ. Какво успяхте да разплатите?

Ударното разплащане на средствата беше резултат на действията от екшън плана за минимизиране на средства, които няколко месеца съвместно изпълняваме с ДФЗ. Част от този пакет от мерки е облекчаване на административната тежест при подаване на заявки от кандидатите за междинно или за окончателно плащане, така че по-лесно да върви и подаването на заявки за плащане от страна на бенефициентите, разглеждането им и одобрението от ДФЗ. В резултат на тези действия по 4 процедури беше намалена административната тежест във връзка с условията за изпълнение на проектите. ДФЗ отчете над 1600 допълнителни заявки, които са пристигнали с искания за плащания. Отделно ДФЗ направи отлична организация с индивидуално контактване на бенефициентите и през ИСУН в профилите на кандидатите, и чрез прозвъняване на кандидатите с разяснения, с изрични текстове, които да подпомогнат процеса по подготовка на заявките за плащане и към края на 2023 г. По правилото n+3 от необходимите за разплащане 240 млн. евро са разплатени 235 млн. евро. Част от тези средства са включени в екшън програмата за минимизиране на риска. В началото на 2023 г. рискът е прогнозиран в размер на 100-120 млн. евро. Към настоящия момент рискът от загуба е три пъти минимизиран, като за останалата част от средствата сме започнали преговори с ЕК като претендираме за форсмажор. Може би първото тримесечие на 2024 г. ще е ясен резултатът от преговорите с ЕК, като резултатът може да е изцяло елиминиране на тази прогноза от загуба на каквито и да било средства.

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери се в произхода на над 75 000 хранителни продукти.

Свързани публикации

ЕК предлага мерки за намаляване на административната тежест за земеделските стопани

ЕК предлага мерки за намаляване на административната тежест за земеделските стопани

Европейската комисия изпрати на Белгийското председателство на Съвета на ЕС документ, в който се очертават първите възможни действия за намаляване на административната тежест върху земеделските стопани. В документа, който ще бъде обсъден с държавите членки на...

България настоява за по-лесна процедура по промяна на Стратегическия план

България настоява за по-лесна процедура по промяна на Стратегическия план

На Съвета на земеделските министри страната ни ще предложи клауза за реципрочност в споразуменията за свободна търговия с трети страни Позицията на Република България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе...

Заместник-министър Таня Георгиева: Биоземеделието е приоритет за България и за целия ЕС

Заместник-министър Таня Георгиева: Биоземеделието е приоритет за България и за целия ЕС

Наградата Лауреат Биофактор бе връчена на Дивата ферма Биологичното земеделие е приоритет не само за България, а и за целия Европейски съюз, каза заместник-министърът на земеделието и храните Таня Георгиева по време на Деня на биоземеделието 2024, оганизиран в Пловдив...